Марс - въртене и орбита

  Средното разстояние на Марс от Слънцето е приблизително 230 милиона километра (143 000 000 мили), а орбиталният период е 687 (Земни) дни. Слънчевият ден (или т.нар. сол) на Марс е само малко по-дълъг от деня на Земята: 24 часа, 39 минути и 35244 секунди. Марсианската година е равна на 1,8809 земни години или 1 година, 320 дни и 18,2 часа. 

  Тъй като планетата се върти около 40 минути по-бавно от Земята, това е една категория, в която двете планети не са много различни. Марс, подобно на всички планети, с изключение на Венера, се върти проградно (обратно на часовниковата стрелка). Планетата има ъглова скорост от 868.22 км / ч в екватора. Сходството в дължината на деня позволява на инженерите от НАСА да превключат деня си на "ден на Марс", когато работят с роувъри на планетата. Това увеличава времето им за работа с оборудването, но драстично променя действителния им график за Земята. Те се озовават в ситуация да работят в един непрекъснато променящ се ден, когато се натрупва разликата в дните между Марс и Земята.

Марс - физически характеристики

  Марс е четвъртата планета от Слънцето. Носи името на Римския бог на войната и често е наричана "Червената планета" поради червеникавия си цвят. Марс е вътрешна планета от Земен тип с тънка атмосфера съставена основно от въглероден диоксид.

  Марс има приблизително два пъти по-малък диаметър от Земята, като повърхностната му площ е малко по-малка от площта на сухата земя на нашата планета. Марс е по-малко плътен от Земята, имайки 15% от нейния обем и 11% от нейната маса. Гравитационното привличане на повърхността на планетата е сходно с това на Меркурий. Това е така въпреки по-големия размер на Марс, тъй като Меркурий е с по-висока плътност. Гравитацията на повърхността на Марс е 37% от тази на Земята, което значи, че ако сте там, ще тежите почти три пъти по-малко и ще можете да скачате почти три пъти по-нависоко. Червено-оранжевият цвят на Марсианската повърхност се причинява от наличието на железен оксид, т.нар. хематит или ръжда.

Нови Хоризонти приближава Плутон

  Космическият апарат Нови Хоризонти е на крачка от осъществяването на главната цел на мисията си - близкото прелитане край Плутон. То ще се осъществи на 14-ти юли в 14:49 ч. българско време, като сондата ще прелети край Плутон на разстояние от само 12500 км. Снимката по-горе представлява Плутон и неговата най-голяма луна Харон заснети от Нови Хоризонти на 11-ти юли от разстояние 3 млн. км.

  По време на близкото си прелитане мисията ще е в радиомълчание, тъй като ще е заета да прави снимки и да събира научни данни от планетата, вместо да излъчва към Земята. Тя ще направи над 150 екстремно детайлни снимки докато преминава край Плутон със скорост 49 600 км/ч. 

  От данните събрани до момента по време на приближаването на Плутон, мисията е успяла да определи точния размер на планетата - 2370 км в диаметър, което е малко по-голямо от досегашните изчисления. Новоизчисленият размер на Плутон означава, че плътността му е малко по-малка и съдържанието на лед във вътрешността му е малко по-голяма от досега смятаните. Също така най-ниският слой от атмосферата на Плутон, наречен тропосфера, е по-плитък от досега смятаното. Наблюденията на Нови Хоризонти на луната на Плутон - Харон, потвърждават досега изчислявания й размер от 1208 км. в диаметър.

  На друго изображение заснето на 11-ти юли се виждат линейни формирования, които може би са скали, както и кръгови форми, които може би са кратери от сблъсъци с метеорити. 

  Мисията вече е на по-малко от 1 милион км. от Плутон и скоро ще осъществи най-близкото прелитане до планетата и ще заснеме най-близките й кадри в историята. След това Нови Хоризонти ще продължи пътя си към външните части на Слънчевата система и може би ще посети някои от обектите в пояса на Кайпер.

Чукане на вратата на Плутон

  След 9 дълги години в космоса, космическият апарат Нови Хоризонти скоро ще прелети край Плутон. Ако всичко върви по план на 14-ти Юли в 11:50 ч. централно време, космически кораб на НАСА наречен Нови Хоризонти ще прелети на 10 000 км. от Плутон. Това е последното голямо пътешествие, което вероятно ще видим в следващите 20 години - "затварянето на първата ера в планетарното разузнаване", по думите на Алън Стърн, главен изследовател на мисията.

  Плутон винаги е бил мистичен. Откриването му е било кулминацията на 25-годишно ловуване, като то остава една от големите легенди в астрономията. То започнало през 1905 г., когато американският астроном Пърсивал Лоуъл предвидил съществуването на отдалечена планета, базирайки се на нерегулярности в орбитите на Нептун и Уран. Търсенето приключило през 1930 г., когато един млад астроном Клайд Томбо я открил в звездния фон. Работейки в обсерваторията на Лоуъл, той използвал устройство наречено "сравнител на премигванията" за да сравни снимки направени през няколко дни и да забележи малката точка, която се е преместила.

Откриха вода на Марс

  Нови открития от апарата на НАСА Марс Риконисънс Орбитър  осигуряват най-силните доказателства досега, че на повърхността на червената планета днес има течаща вода. 

  Използвайки образния спектрометър на МРО, изследователите са засекли следи от хидратирани минерали на склоновете, където бяха наблюдавани мистериозни ивици. Тези тъмни ивици се появяват по склоновете на Марс през топлите сезони и изчезват през студените. Те се появяват на няколко локации на Марс, когато температурите са над -23 градуса по Целзий и изчезват при по-студени времена.

Николай Коперник

  Николай Коперник е бил Полски ренесансов математик и астроном, който е формулирал модел на вселената поставящ в центъра й Слънцето вместо Земята - така наречената хелиоцентрична система. Това се случило във времена, когато всички вярвали, че центърът на Слънчевата система е Земята и поради това скоро след публикацията на труда на Коперник в неговата книга "За въртенето на небесните сфери" тя е била забранена от Римската Католическа Църква. Въпреки, че неговият модел не е бил напълно коректен, той се е превърнал в стабилна основа, върху която бъдещите учени да подобрят човешкото разбиране за движението на небесните тела.

  Николай Коперник е роден на 19.02.1473 г. в Торун, Полша. Баща му е бил търговец от Краков, а майка му е била дъщеря на заможен търговец от Торун. Николай е бил най-малкото от общо 4 деца. 

 Когато е бил на 10 години, баща му е починал. Неговият чичо, който е бил епископ на Вармия благородно е поел родителската роля, като е поел грижата да осигури на Коперник възможно най-доброто образование.

Нови Хоризонти открива ледени равнини в "сърцето" на Плутон

Ледени равнини в "сърцето" на Плутон

 Последните данни получени от космическата сонда на НАСА Нови Хоризонти показват нова близка снимка на Плутон. На нея се вижда обширна, лишена от кратери равнина, която изглежда е не по-стара от 100 милиона години и все още бива оформяна от геологически процеси. Този замръзнал регион е северно от ледените планини на Плутон, централно-в ляво на сърцевидното формирование, наречено "регионът на Томбо", на името на откривателят на Плутон.

  Откриването на тези равнини надхвърля всички очаквания от преди близкото прелитане край планетата. Те са наречени "равнините Спутник" на името на първия изкуствен сателит. Равнината притежава начупена повърхност от разнообразни по форма сегменти с приблизителна дължина от по 20 километра обградени от плитки вдлъбнатини. 

  Учените имат две работни теории относно това как са се формирали сегментите. Нерегулярните сегменти могат да са резултат от контракцията на повърхностния материал, подобно на това, което се случва, когато калта изсъхне. Алтернативната теория е, че те може да са продукт на конвекция, подобно на изригването на лава. На Плутон конвекцията може да протича на повърхностния слой от въглероден моноксид, метан и азот подхранвана от лекото затопляне от вътрешността на Плутон. 

  Това изображение е било заснето, когато Нови Хоризонти е бил на 77 000 км, от Плутон и показва малки обекти с размер от по 1 километър. Учените от мисията ще разберат повече за тези мистериозни терени от стерео изображенията с по-висока резолюция, които Нови Хоризонти ще изтегли от своите дигитални записи и ще изпрати обратно към Земята през следващата година.