петък, 2 юни 2017 г.

Николай Коперник

Nikolaus Kopernikus.jpg

  Николай Коперник е бил Полски ренесансов математик и астроном, който е формулирал модел на вселената поставящ в центъра й Слънцето вместо Земята - така наречената хелиоцентрична система. Това се случило във времена, когато всички вярвали, че центърът на Слънчевата система е Земята и поради това скоро след публикацията на труда на Коперник в неговата книга "За въртенето на небесните сфери" тя е била забранена от Римската Католическа Църква. Въпреки, че неговият модел не е бил напълно коректен, той се е превърнал в стабилна основа, върху която бъдещите учени да подобрят човешкото разбиране за движението на небесните тела.
  Николай Коперник е роден на 19.02.1473 г. в Торун, Полша. Баща му е бил търговец от Краков, а майка му е била дъщеря на заможен търговец от Торун. Николай е бил най-малкото от общо 4 деца. 
 Когато е бил на 10 години, баща му е починал. Неговият чичо, който е бил епископ на Вармия благородно е поел родителската роля, като е поел грижата да осигури на Коперник възможно най-доброто образование.
  През 1491 г. Коперник постъпил в Краковския университет, където е изучавал рисуване и математика. Въпреки, че той не е влязъл в класове по астрономия по това време, той развива все по-голям интерес към космоса, и започва да събира книги по темата.
  След дипломирането си в Краков през 1494 г. Коперник се върнал в Торун, където е заел длъжността на каноник, уредена от чичо му. 
  В средата на 1496 г. Коперник напуснал Вармия и заминал за Болоня, Италия и няколко месеца по-късно се записал в университета на Болоня. Докато е следвал там, Коперник е живял и работил с професора по астрономия Доменико Мария Де Новара, правейки проучвания и помагайки му да изследва небесата. 
  През 1500 г. след завършване на следването си в Болоня, Коперник отишъл да изучава практическа медицина в университета на Падуа. Той обаче не остава достатъчно дълго за да получи диплома, тъй като двугодишният му отпуск от длъжността на каноник изтича. Коперник посещава Университета на Ферара, където се подготвя да вземе изпита за каноник. След преминаването на теста от първия опит, той се връща в Полша. където продължава работата си като каноник. Той остава в резиденцията на чичо си през следващите 7 години, занимавайки се с астрономия през свободното си време.
  През 1510 г. Коперник се мести и започва да пребивава в катедралата Фромборк с надеждата да си освободи допълнително време за изучаване на астрономия. Той остава да живее там до края на живота си. 
  Коперник е владеел латински и немски език с еднаква гладкост. Също така е говорел полски, гръцки и италиански. Основната част от оцелелите трудове на Коперник са на латински, който по негово време е бил основният академичен език. Латинският също така е бил основният език на Римската Католическа Църква, както и на Полския кралски двор и затова цялата кореспонденция на Коперник с църквата и с Полските лидери е била на латински. 
  По времето на Коперник се е вярвало, че Земята е центъра на всичко, а Слънцето, звездите и планетите се въртят около нея. Преди той да формулира неговата теория за Слънчевата система, астрономията в Европа е била в застой. След като трудът на Птолемей "Алмагест" е бил преведен на латински, астрономите единствено се опитвали да усъвършенстват погрешната система положена от древногръцкия учен. През 1514 г. Коперник разпространил сред приятели ръчно написана от него книга, в която той излага неговия възглед за вселената. В нея фигурирал модел на хелиоцентрична система, като авторът се е постарал да представи систематични доказателства за него - под формата както на астрономически наблюдения, така и на математически формули. Коперник предположил, че въртенето на Земята около себе си е отговорно за изгрева и залеза на Слънцето и движението на звездите, а цикълът на сезоните се причинявал от въртенето на Земята около Слънцето. Ръкописът не получил почти никакви отзиви сред колегите му, но въпреки това около името на Коперник и неговите неконвенционални теории започнали да се въртят слухове и да се вдига шум. 
  Коперник продължил да събира астрономически данни за да създаде един по-детайлен труд. През 1532 г. в основни линии работата по ръкописът му "За въртенето на небесните сфери" е била завършена. Въпреки призивите от най-близките си приятели, той устоява открито да публикува своите възгледи, тъй като не желаел да рискува да се изложи на презрението, което щели да породят неговите нови и неразбираеми за останалите хора тези. В книгата Коперник доказва, че планетите обикалят около Слънцето, вместо около Земята. Той излага своя модел на Слънчевата система и пътя на планетите. Коперник адаптира физиката към нуждите на астрономията, вярвайки че не математиката или наблюденията, а принципите заложени в системата на Птолемей са некоректни. Той е първият човек в историята, който създава цялостна система комбинирайки математика, физика и космология. 
  Теориите на Коперник разгневили Римската Католическа Църква. Неговият модел на хелиоцентрична система бил сметнат за еретичен, тъй като противоречал на ученията на църквата. Когато "За въртенето на небесните сфери" било публикувано през 1543 г., малко преди смъртта на Коперник, религиозният лидер Мартин Лутър прогласил своята опозиция на хелицентричния модел на Слънчевата система. Коперник бил наречен глупак, който иска да преобърне цялото изкуство на астрономията с главата надолу. По ирония на съдбата Коперник посветил "За въртенето на небесните сфери" на папа Павел III. Ако почитането на папата е било опит да се омекоти начинът, по който църквата ще приеме книгата, той е бил напразен. Църквата в крайна сметка забранява "За въртенето на небесните сфери" след неговата смърт и книгата остава в списъка на забранените материали за четене в продължение на почти три века след това.
  Към края на 1542 г. Коперник е завладян от апоплексия и парализа и той починал на 70-годишна възраст на 24-ти май 1543 г. Смята се, че е бил погребан в катедралата Фромборк, където археолозите от над два века търсят напразно неговите останки. 
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар