Слънцестоене

   Слънцестоенето е астрономическо събитие, което се състои по два пъти всяка година, като тогава Слънцето достига най-високото си или съответно най-ниското си положение от видимия си път върху небесната сфера. Тези две положения на Слънцето се наричат зимно и лятно слънцестоене.

   Зимното слънцестоене се състои тогава, когато Слънцето достига своята най-южна деклинация от -23,5 градуса. С други думи, това е когато северният полюс е наклонен на 23,5 градуса в посока обратна на Слънцето. В зависимост от Грегорианския календар, зимното слънцестоене се случва някъде в дните между 20-ти и 23-ти Декември. На тази дата земите разположени отвъд 66,5 градуса северна ширина (арктическия полярен кръг) са в пълна тъмнина през цялото денонощие, докато тези разположени под 66,5 градуса южна ширина (антарктически полярен кръг) получават 24 часа дневна светлина. Тогава Слънцето е точно над Тропика на Козирога, намиращ се в южното полукълбо и това е най-дългият ден в годината за тези, които живеят на юг от Екватора. Обратно, за тези, които са в северното полукълбо, по време на зимното слънцестоене е най-късият ден в годината.

   По време на лятното слънцестоене се случва обратното. Слънцето достига своята най-северна деклинация от 23,5 градуса, т. е. тогава северният полюс е наклонен директно към Слънцето под ъгъл от 23,5 градуса. Това се случва в дните между 20-ти и 23-ти Юни. Тогава Слънцето е точно над Тропика на Рака, намиращ се в северното полукълбо и това е най-дългият ден в годината за тези, които живеят на север от Екватора. Тогава живеещите на север от арктическия полярен кръг ще виждат "среднощно слънце", т.е. ще виждат слънчева светлина дори през нощта, докато тези, които живеят на юг от антарктическия полярен кръг, няма да могат да видят Слънцето през цялото денонощие.

   Ако земната ос не беше наклонена и ротацията на Земята беше под прав ъгъл спрямо нейната орбита около Слънцето, нямаше да има дни на слънцестоене, както нямаше да има и различни сезони.