Кръгът в Госек

                                                             Германският Стоунхендж

   Кръгът в Госек, Германия, е пръстеновидна структура от ранния Неолит с входове ориентирани по посока на изгряващото и залязващото Слънце, по време на зимното слънцестоене. Построено около 5000 години пр. н.е., това се смята за най-ранната позната досега слънчева обсерватория.

   Кръгът се намира на почти същата географска ширина, като Стоунхендж - само 1' по-на север ( около 1000м.). Именитият паметник в Англия притежава дупки датирани поне 1000 години по-рано от Госекския кръг, но като цяло този е значително по-стар от датата на изграждане на каменните кръгове при английския монумент.

   Когато археолозите Петер Биел и Франсоа Бертем решават да разкопаят 7000-годишното кръгло заграждение край Госек, Германия, през 2002 година, те не очакват да направят някакви големи открития и със сигурност не очакват да открият нещо, което ще пренапише историята на Неолитна Европа. "Ние тъкмо бяхме стартирали нашата археологическа програма и искахме място близко до университета, където студентите да практикуват," казва Биел, бивш професор в университета на Хале-Витенберг и настоящ в Кеймбридж. Комбинирайки GPS данни с археологически доказателства от мястото на разкопките, те осъзнали, че двете южни порти на кръга маркират старта на лятното и зимното слънцестоене, превръщайки заграждението може  би в най-старата слънчева обсерватория в света. Фермерите от Неолитна Централна Европа, които повечето учени смятаха за неопитна група от хора, които са обработвали земята с примитивни дървени инструменти, всъщност са измервали небесата много по-рано, отколкото някой някога е предполагал.

   Заграждението в Госек и стотици подобни кръгови ограждения от дърво са били построени в Австрия, Германия и Чехия в рамките на 200-годишен период около 4600 г. пр. н.е. Докато обектите се отличават по размер- тази в Госек е около 67 метра в диаметър - всички те имат едни и същи характеристики. Тесен ров заобикаля кръгова дървена стена, с няколко големи порти, равномерно разположени около външния ръб. Докато учените са знаели за загражденията от близо век, те са били объркани за точната им функция в културата, която е доминирала Централна Европа по това време.

   Кръгът в Госек е един от повече от 250 подобни в Германия, Австрия и Хърватия, като учените са изследвали едва 10% от тях. Преди археолозите са мислели, че загражденията може да са играели ролята на крепости, но са били озадачени от факта, че няма следи от сгради вътре в кръговете. Също така те не знаят нищо за появата или за езика на хората от онова време и могат само да предполагат за техните религиозни вярвания. Културата е позната само от намерените фрагменти от грънчарството по онова време. Украсата по бурканите и легените била издълбана по тях с някакъв вид вилица, образувайки зигзагообразни линии. Целият този период е ограничен от 4900-4650 г. пр. н.е.

   Кръгът в Госек понастоящем официално е най-старата слънчева обсерватория в света. По време на зимното слънцестоене, Слънцето може да бъде видяно да изгрява и минава през южните порти към центъра. Наблюдавано е, че входовете стават прогресивно по-малки, когато човек се приближава към центъра, което би концентрирало слънчевите лъчи в една тясна пътека.

   Бидейки на същата географска ширина, като Стоунхендж, означава, че древните "астрономи" са били облагодетелствани от наблюдаването на екстремумите на Слънцето и Луната под прав ъгъл едни спрямо други, т.е. изгревът и залезът на Слънцето в средата на лятото са на 90 градуса спрямо южния изгрев и северния залез на Луната. Този феномен е възможен само в тесния диапазон от по-малко от 1 градус от географската ширина, на която са разположени Стоунхендж и кръгът в Госек. Кръгът също така се намира на една от двете уникални географски дължини в света, над които пълната Луна преминава точно отгоре при своя максимален зенит.