петък, 26 май 2017 г.

Дефиниция за живот

   Човечеството е в търсене на отговора на един от най-фундаменталните въпроси на науката в момента - Сами ли сме?  Ако някога се надяваме да идентифицираме живот някъде другаде във вселената, първо трябва да разберем какво разделя живите същества от неживата материя, иначе рискуваме да "пропуснем" това, което търсим.
   Как да дефинираме "живота" е всеобхватен въпрос, който засяга цели клонове от биологията, биохимията, генетиката и още ред науки. Това е прост въпрос, който води до комплексни отговори и разгорещени философски и научни аргументи.
   Ако попитате няколко различни учени, съответно бихте получили няколко различни отговора. Според едни, животът е свойство, което е присъщо на обектите извършващи биологични процеси. Някои биха се фокусирали над метаболизма, като ключ към живота, други биха потърсили отговора някъде в дебрите на генетиката. Според някои пък имаме нужда от цяло ново поле в науката, където да пласираме една генерална теория за живота.
   И все пак към момента бихме могли да постигнем някакво основно разбиране по въпроса. Живите неща са склонни да бъдат сложни и високо организирани. Те имат способността да поемат енергия от околната среда и да я преобразуват в растеж и репродукция. Живите твари отговарят и тяхната стимулация насърчава реакция - като движение, отдръпване, а при напредналите форми и учене. Животът е репродуктивен, като е нужен някакъв вид копиране, за да може еволюцията да издържи наследствената мутация и естествения подбор. За да растат и да се развиват, живите същества имат нуждата преди всичко да бъдат консуматори, тъй като растежът включва смяна на биомаса, създаване на нови индивиди и изхвърлянето на отпадъци. За да се квалифицира като живо, съществото трябва да изпълнява някаква вариация на тези критерии.
   Разглеждайки множеството разнородни форми на живот, образуващи биосферата на Земята, можем да кажем, че общите им характеристики са сложната клетъчна организация, базирана на въглерода и водата, и наследствената генетична информация.
   На земно ниво, животът се класифицира в 4 биологични семейства: археи, бактерии, вируси и еукариоти. Археите са наскоро дефиниран клон, който често оцелява в екстремни условия като единични клетки и те споделят общи черти, както с бактериите, така и с еукариотите. Бактериите, които често са посочвани като прокариоти, обикновено нямат хлорофил (с изключение на цианобактериите) и клетъчно ядро и те ферментират и дишат за да произвеждат енергия. Еукариотите включват всички организми, чийто клетки имат ядра - така че хората, както и всички други растения, животни и гъби са еукариоти. Последната група включва вирусите, които изобщо нямат клетки, а само фрагменти от ДНК и РНК, които практически се възпроизвеждат, когато заразят дадена клетка приемник. Тези класификации изясняват основната картинка на познатия ни живот, но вършат малко работа за осигуряване на финална дефиниция.
   Дефинирането на живота, придобива по-смайващ характер, когато се разширим отвъд Земната биосфера. Най-новото попълнение на екстремофили (археи) към дървото на живота, подчертава идеята, че животът се определя от това, което знаем, това, което сме виждали преди и често това, което сме успели да опитомим в лаборатория.

Няма коментари:

Публикуване на коментар