Сатурн

   Сатурн е шестата планета от Слънцето на разстояние от около 1,4 милиарда километра или 9.5 астрономически единици. Той е втората по големина планета в Слънчевата система след Юпитер. Един ден на Сатурн трае около 10,7 часа (времето което отнема на планетата да се завърти веднъж около оста си). Той прави една пълна обиколка около Слънцето за 29 Земни години. Сатурн е газов гигант, който няма твърда повърхност. Неговата повърхност се състои главно от водород (около 75%) и хелий (около 25%), със следи от вода, метан, амоняк и парчета скали.

    Скоростта, с която обикаля по орбитата си около Слънцето е 34700 км/ч, което е 1/3 от скоростта на Земята. Средният му радиус е 58200 км, което е 9 пъти повече от Земния, а масата му е 95 пъти тази на Земята. Земното ускорение там е малко по-голямо от това на Земята - ако тук тежите 100 кг., там ще тежите 107 кг. Температурата на повърхността на планетата е смразяващите -178 градуса по Целзий. Скоростта на вятъра на Сатурн може да достигне 1800 км/ч, много по-бързо от ветровете на Юпитер.

   Сатурн е видимо сплеснат гледан през малък телескоп. Екваториалният му диаметър се различава с почти 10% спрямо полярния ( 120 536 км. срещу 108 728 км.). Това е резултат от бързото му въртене около оста, както и от газообразния характер на повърхността. Другите газови планети също са сплеснати, но не толкова много. Вътрешността на Сатурн е гореща - около 12000 Келвина в ядрото и планетата излъчва повече енергия в космоса, отколкото получава от Слънцето. Повечето от допълнителната енергия е генерирана от механизма на Келвин-Хелмхолц (бавно сгъстяване под действието на гравитацията), както при Юпитер, макар че може това да е недостатъчно да обясни "сияйността" на Сатурн. Той е единствената планета в Слънчевата система, чийто северен магнитен полюс съвпада със северния географски полюс.

   Сатурн е посетен за пръв път от апарата на НАСА Пионер 11 през 1979 г., а по-късно от Вояджър 1 и Вояджър 2. Касини (съвместен проект на НАСА и Европейската Космическа Агенция) пристига за своята мисия около Сатурн на 1-ви Юли 2004 г.

    Сатурн не може да поддържа живота такъв, какъвто го познаваме, но все пак се твърди, че някои от неговите спътници имат условия подходящи за това. Той има 53 познати луни и 9 допълнителни, които чакат потвърждение за тяхното откритие. Сатурн е дом на голямо семейство от интригуващи и уникални светове. От забулената в облаци повърхност на Титан, до покритата с кратери Фийби, всяка от луните на Сатурн разказва различна част от историята обграждаща системата на Сатурн.

   Известен е със своите пръстени, които са най-впечатляващите, спрямо тези на останалите планети в Слънчевата система, и които са съставени предимно от лед и космически прах. Те са видими с обикновен любителски телескоп или с бинокъл с добро увеличение и се простират над екватора, чиято плоскост е наклонена към орбитата на въртене около Слънцето на 27 градуса. Има милиарди частици в цялата система от пръстени на Сатурн. Те варират по размер от малки късчета до парчета с размерите на планина. Вярва се, че пръстените са части от комети, астероиди или раздробени на парчета луни, които са се разбили преди да достигнат планетата. Всеки пръстен обикаля с различна скорост около планетата. Дебелината им е около 1 километър и техният диаметър обхваща разстояние от 282 000 км., което е около 3/4 от разстоянието между Земята и Луната.  Две малки луни обикалят в деленията на Енке и Кеелер, поддържайки пролуките отворени. Наименувани азбучно по реда на тяхното откриване, пръстените са относително близки един до друг, с изключение на делението на Касини с размер от 4700 км. разделящо пръстени В и А.