петък, 26 май 2017 г.

Квазар


   Квазарите са астрономически обекти, които излъчват огромно количество енергия - те могат да бъдат няколко милиарда пъти по-ярки от Слънцето, което ги прави най-ярко светещите обекти в космоса. Понеже тяхната яркост е много голяма, те закриват светлината на останалите звезди в същата галактика. Самата дума квазар произлиза от QUAsi-StellAR object (квази-звезден обект - quasar). Квазарите не се виждат с просто око или малки телескопи, поради огромното разстояние, което ни разделя от тях. Изключение прави 3С 273 със средна величина на видимост от 12,9. На разстояние от 2,44 милиарда светлинни години, това е един от най-отдалечените обекти, които могат да се наблюдават директно с любителско оборудване. На растояние от 33 светлинни години от нас, този обект би светел в небето ярко, колкото Слънцето. Квазарите са доста рядко срещани небесни тела, което обаче не пречи да се наблюдават двойни и тройни квазари, като не е изключено съществуването и на четворни такива. По последни данни най-старият открит квазар е на разстояние 12,9 милиарда светлинни години от Земята. Поради огромните разстояния и крайната скорост на светлината, ние виждаме тях и заобикалящия ги космос така, както са съществували в най-ранната вселена.

    Първите квазари са били открити в началото на 60-те години на миналия век, когато астрономите са измерили техните много силни радио емисии. Учените са били доста изненадани, когато насочвайки оптическите телескопи към тези обекти, вместо галактики виждат бледосинкави точки светлина, подобни на звезди. Когато светлината от квазарите е била анализирана са установени много големи стойности на червено отместване, което означава, че тези обекти се отдалечават от нас с много висока скорост.
   В днешно време се знае, че всички галактики имат в центъра си свръхмасивни черни дупки с маса няколко милиарда пъти тази на Слънцето. Когато материалът около тях се доближи твърде много се образува акреционен диск около черната дупка. От силното триене той се нагрява до милиони градуси излъчвайки огромни количества радиация. Магнитната среда около черните дупки оформя двойка струи от материал, които се излъчват в космоса на огромно разстояние. Това е АГЯ - активно галактическо ядро, или иначе казано квазар. Излъчената радиация покрива целия спектър - от рентгеновата до инфрачервената област, с пикове в ултравиолетовия диапазон, като някои квазари също така са силни източници на радиовълни и гама лъчи.
   Когато струите са перпендикулярни на нашия изглед, виждаме радио галактика. Ако са под ъгъл виждаме квазар. А когато гледаме право срещу лъча, това е блазар. Това е един и същи обект, видян от различни перспективи.
   Тъй като квазарите проявяват свойства подобни на всички активни галактики, емисиите от квазарите могат да бъдат сравнени с тези на по-малки галактики, захранвани от по-малки свръхмасивни черни дупки в центъра. За да създаде светимост от 10^40 вата (колкото е типичната яркост на един квазар), една свръхмасивна черна дупка би трябвало да поглъща материал еквивалентен на 10 звезди на година. Най ярките известни квазари поглъщат материал равен на 1000 слънчеви маси годишно. Изчислено е, че най-големият познат квазар поглъща материя равна на 600 Земи всяка минута. Квазарите се "включват" и "изключват" в зависимост от обкръжаващата ги среда и тъй като те не могат да се "хранят" с високи темпове в продължение на 10 милиарда години , след като заобикалящите ги газ и прах привършат, се превръщат в обикновени галактики.
   Млечният път има свръхмасивна черна дупка в центъра си, която е останала без "храна". Нашата галактика няма активно галактическо ядро и затова ние не се явяваме като квазар за някоя отдалечена галактика. Може да сме имали в миналото, както може и да имаме в бъдеще. След 10 милиарда години или повече, когато Млечният път се сблъска с Андромеда, нашата свръхмасивна черна дупка може да се върне към живота като квазар, поглъщайки всичкия този нов материал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар