петък, 26 май 2017 г.

Дали извънземният живот е еволюирал веднага след Големия Взрив?

   Земляните може да са съвсем новодошли във вселена пълна с живот и с гъмжащи от извънземни микроби екзопланети, появили се само 15 милиона години след Големия Взрив, сочи ново проучване.
   Традиционно астробиолозите запалени по разкриването на мистерията за произхода на живота във вселената търсят планети в обитаемите зони около звездите.  Смята се, че тези региони са на точното разстояние от звездите за да поддържат течна вода, предпоставка за съществуването на живота, такъв какъвто го познаваме.
   Но дори и екзопланетите, чийто орбити са далеч извън обитаемата зона, може да са били в състояние да поддържат живот в далечното минало, затопляни от реликтовата радиация останала от Големия Взрив, създал вселената преди 13,8 милиарда години, твърди Харвардският астрофизик Ейбрахам Льоб. За сравнение най-ранните доказателства за живот на Земята датират от преди 3,8 милиарда години, около 700 милиона години след като нашата планета се е формирала.
   Веднага след Големия Взрив, космосът е бил много по-горещо място. Той е бил изпълнен с кипяща плазма - свръхгорещ газ - който постепенно се е охлаждал. Първата светлина излъчена от тази плазма е космическият микровълнов радиационен фон, който наблюдаваме днес и който датира от 389 000 години след Големия Взрив. Сега радиационният фон е смразяващо студен - около минус 270 градуса по Целзий ( 3 Келвина). Той се е охлаждал постепенно с разширението на вселената, като в даден момент от процеса на охлаждане, за кратък период от около 7 милиона години, температурата е била точната за формиране на живот - между 0 и 100 градуса по Целзий. Льоб казва, че топлината на космическия микровълнов радиационен фон е тази, която е можела да позволи на водата да остане течна на древните екзопланети. "Когато вселената е била на 15 милиона години, космическият микровълнов фон е имал температурата на топъл летен ден на Земята", казва той. "Ако скалисти планети са съществували в тази епоха, тогава радиационният фон може би е запазил тяхната повърхност топла, дори ако те не са се намирали в обитаемата зона на тяхната звезда."
   Но въпросът е дали планети - особено скалисти планети - може вече да са се били формирали в тази ранна епоха. Според стандартния космологичен модел, първите звезди са започнали да се образуват от водород и хелий десетки милиони години след Големия Взрив. Наоколо не е имало тежки елементи, които са необходими за формирането на планети. Но Льоб казва, че в ранната вселена може да са съществували редки "островни пакети" от по-плътна материя и масивни, кратко живеещи звезди може да са се формирали в тях по-рано от очакваното. Експлозиите на тези звезди може да са посели в космоса тежките елементи и така може да са се родили първите скалисти планети. Тези първи планети може да са били окъпани от топлата радиация на микровълновия фон и затова е било възможно в продължение на няколко милиона години на тяхната повърхност да има течна вода.
   Льоб твърди, че един начин да се тества неговата теория е да се търсят в Млечния Път планети, които обикалят около звезди, нямащи почти никакви тежки елементи. Подобни звезди биха били най-близките аналози на ранните планети в зараждащата се вселена. 
   Чрез своята теория Льоб поставя предизвикателство пред идеята в космологията, позната като антропичния принцип. Това е концепция, опитваща се да обясни стойностите на фундаменталните параметри, като твърди, че хората не биха могли да съществуват във вселена, където тези параметри са с различни от сегашните си стойности. И така докато може да има много региони в една по-голяма "мултивселена", където стойностите на тези параметри варират, се предполага, че интелигентни създания съществуват само във вселена като нашата, където тези стойности са точно настроени за живот. 
   Например Алберт Айнщайн е идентифицирал фундаментален параметър, наричайки го космологичната константа, в неговата теория за гравитацията. Тази константа сега се смята за причина за ускоряващото се разширение на вселената. Също позната като тъмна енергия, тази константа може да се интерпретира като енергийна плътност на вакуума, един от фундаменталните параметри на нашата вселена. Антропичният принцип предполага, че може да има различни стойности на този параметър в различните региони на мултивселената - но нашата вселена е настроена с точната стойност на космологичната константа за да позволи нашето съществуване и да ни даде възможност да наблюдаваме космосът около нас.
   Льоб не е съгласен. Той казва, че животът може да е възникнал в ранната вселена, дори ако космологичната константа е била милиони пъти по-голяма от наблюдаваната днес, добавяйки това, че "антопичният аргумент има проблем с обясняването на наблюдаваната стойност на космологичната константа."

Няма коментари:

Публикуване на коментар