(1889-1953)
Едуин Хъбъл е роден на 20.11.1889 година. Той се дипломира в университета на Чикаго и служи в Първата Световна Война, преди да се установи като водещ изследовател в областта на астрофизиката в обсерваторията Маунт Уилсън в Калифорния. Революционната работа на Хъбъл включва откриването на постоянна връзка между червеното отместване на галактиките и разстоянието, което е помогнало да се докаже, че вселената се разширява. Допълнително системата за класификация на галактиките, която той е създал, е била използвана от други изследователи в продължение на десетилетия.
Роден в Маршфийлд, Мисури, на 20.11.1889 г. с баща Джон Пауъл Хъбъл и майка Вирджиния Лий (Джеймс) Хъбъл, Едуин Хъбъл започнал да чете научно-фантастични новели на млада възраст. Една от любимите му книги е била книгата на Жул Верн "20 000 левги под водата".
През 1898 г., когато е бил на 10 години, Хъбъл и неговите 7 братя и сестри се преместили със своите родители в Чикаго, Илинойс. Там Хъбъл посещава гимназия и се отличава в спортовете - като ученик той чупи рекорда на щата Илинойс за висок скок.
Хъбъл получава стипендия да следва в университета на Чикаго през 1906 г. Докато е там, той работи като лабораторен асистент на Робърт Миликан, който по-късно печели Нобелова награда за работата си в областта на физиката. След завършването си през 1910 г., Хъбъл напуска Чикаго и се записва в университета на Оксфорд, където учи правна философия. Той се дипломира в училището 3 години по-късно, получавайки бакалавърска степен за съдебна практика. По същото време бащата на Хъбъл умира.
След кратка работа като преподавател в Индиана, Хъбъл се връща в университета на Чикаго за да учи астрономия. Не дълго след това, той е нает от Калифорнийската обсерватория Маунт Уилсън да помага в довършването на конструкцията на нейния телескоп Хуукър. Преди да започне на новата позиция - която той развълнувано приема - Хъбъл завършва докторат по астрономия, записва се в американската армия и служил в Първата Световна Война.
Докато работил в Маунт Уилсън, Хъбъл доказал, че другите галактики съществуват извън Млечния Път, където се намира Земята, като е правил снимки през обсерваторния телескоп Хуукър и сравнявал различните степени на светимост сред звездите Цефеиди. По това време не е имало ясна идея за размера на Млечния Път и чрез своето изследване Хъбъл е успял да изчисли, че мъглявината Андромеда (смятана просто за спирала по това време) се намира на близо 900 000 светлинни години от Млечния Път, така че би трябвало тя да бъде отделна галактика. По-късно е било доказано, че мъглявината Андромеда се намира много по-далеч, на близо 2,48 млн. светлинни години (чрез по-нататъшни анализи на пространствените индикации на звездната светлина). Мъглявината Андромеда също така е била преименувана на галактиката Андромеда.
В началото на 20-те години на ХХ век, Хъбъл е започнал да провежда ново изследване с колегата си астроном Милтън Хюмасън, което е било насочено към спектралните отклонения и уникалните разстояния на галактиките, в частност изследвайки тяхната свързаност със Земята. Той и Хюмасън публикували тяхното изследване през 1929 г., като там те теоретизирали това, че червеното отместване в светлинните емисии на галактиките - което показва, че галактиките се отдалечават една от друга - е в линейна зависимост от разстоянието между тях. С други думи, Хъбъл е твърдял, че червеното отместване на една галактика е два пъти по-голямо от това на друга, ако тя е два пъти по-далеч от нас, отколкото е другата. Изследването на двамата мъже е било добре прието.
През 1936 година, Хъбъл публикува "Царството на мъглявините", историческа и обяснителна част от неговите изследвания в областта на междугалактическата астрономия. Хъбъл работил в обсерваторията Маунт Уилсън до 1942 г., когато той напуска за да работи в Aberdeen Proving Grounds в Мериленд по време на Втората Световна Война. За неговата служба по време на войната, през 1946 г. Хъбъл получава медал за заслуги.
Хъбъл продължава да провежда изследвания в обсерваторията Маунт Уилсън, както и в обсерваторията Паломар в Калифорния, до своята смърт на 28.09.1953 г. Той претърпява инсулт, причинен от церебрална тромбоза, като тогава е бил на 63 годишна възраст.
Работата на Хъбъл в областта на астрономията е била наистина революционна. Виждайки, че съществуват и други галактики, учените са придобили по-добра идея за концепцията за размера на вселената, както и за възможността за съществуване на други планети. Класификационната система на галактики, която той е създал е била използвана от други изследователи близо век.
Работата на Хъбъл с Хюмасън помогнала за укрепването на теорията, че вселената се разширява - като това е споделено от Хъбъл в публикации от средата на 30-те години на 20-ти век с помощта на химика Ричард Толман. От тогава теорията за разширяващата се вселена е широко приета от учените по света. Изследователската работа на Хъбъл и Хюмасън също така е помогнала да се докаже, че галактиките трябва да имат произход от една централна точка, което е било използвано от някои учени за поддръжката на теорията за Големия взрив - една от най-популярните теории за произхода на вселената, която е била предложена за пръв път от Джордж Лемайтре през 1927 година.
Хъбъл остава един от най-известните астрономи в света. В допълнение на получения медал за заслуги през 1946 година, той е получател на медалът Франклин (във физиката), на медалът Брус и на златен медал от Кралското Астрономическо Общество. В знак на почит към новаторската работа на Хъбъл в астрофизиката, НАСА кръсти космическия телескоп Хъбъл на негово име. Безброй университетски съоръжения, планетариум, астероид и част от магистрала в щата Мисури също споделят неговото име.
Хъбъл се е оженил за Грейс Бърк на 26.02.1924 година. Двойката никога не е имала деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар